Здравеите Българи , днес е 26 август  . Днес е роден легендата на ВМРО Ванчо Михаилов  .  Нито една медия не отрази това, а нного се пишат за патриотични както и тел .Скат.Да не забравяме легендата  Ванчо Михаилов.И да бъдем винаги Българи.

Silva Magna Bulgarica или Великата Българска гора, наричана от римляните с това име, през последните 150 години е унищожавана на няколко пъти. Първият етап на хищническото изсичане на горите в България е  след Кримската война през 1853 г. до Освобождението. По това време развиващите се държави в Европа са били ненаситен пазар за дървен материал и кожарски суровини. Резултатът е печално известен – горите са били опожарявани и изсичани без мярка. Вторият етап на унищожаването на останалото от Великата Гора започва в началото на 20 век. Третият етап от унищожаването на горите се вижда от всеки българин и той е ДНЕС и СЕГА. Методите са същите като отпреди сто години, а поради липса на законност и държавна политика, природата се унищожава необратимо.

Свидетели сме на такава масова и неконтролируема сеч и  ако това продължи, планините ни ще заприличат на анадолската пустош и ще се изравним по качество на живот с Хаити. Ще поясним - това е единствената страна, която си е позволила „лукса” да унищожи 90% от горите си. Резултатът е плачевен – суша, глад, прашни бури …. Но Хаити се управлява от африканци и една от най-изостаналите страни в света, а България има претенциите да е икономически силна страна, член на високоразвития Европейски съюз. Защо тогава и кой по-точно постъпва като хаитянин, къде е проблемът, че не сме в състояние да опазим красивата си природа? Виновно е нашето бездействие или престъпните действия на безскрупулни бизнесмени? Съпротивата срещу тези престъпления виждаме в лицето на НПО от еколози и "еколози"(дори и поръчкови), които няма да коментираме. Но е факт, че нормалните граждани са обхванати от апатия и неразбиране, като свързват смисъла на еколожките протести с шарените гащи, свирките  и тарамбуките на протестиращите. Каквато държавата, такива и еколозите, ще каже някой, но няма да е много прав.
Законовата база за защита на гората съществува.

Искаме първо да се спрем на законовата база по отношение на опазване на горите в България. Това е уредено със Закона за горите . Всеки би могъл да се запознае също и със Закона за защитените територии , където подробно е уреден статута и собствеността, правота на експлоатация и сеч, както и са уредени законово защитените територии. Собствеността върху горите може да бъде частна, държавна или общинска, като не се предвижда прехвърляне на изключителна държавна собственост върху горски масиви от защитените територии. Остават обаче извън обсега на законовите норми, територии които са обект на популярните напоследък „заменки” на гори в неатрактивни места, за горски масиви които са съмнително „пропуснати” в списъка със защитени територии, но пък които са в непосредствена близост до наши курорти. След това спекулантите действат само в една посока – промяна на статута на горския фонд в земеделска земя, а след това в урегулирана. Тогава почват с безумни строежи на хотели или други „атракциони”, а гората - тя просто изчезва с ТИР-ове, в посока Гърция или Турция, под формата на трупи или паркетина. От друга страна, със Закона за реституцията се допусна огромна грешка, като се разреши да се реституират горски масиви. В тези масиви се разреши само „санитарната” сеч. Това означава, че се разрешава изсичането единствено на маркирани от държавните служители дървета, които пречат на нормалното развитие на по-здрави и устойчиви видове дървета. Това маркиране направи служителите на Държавните лесничейства нещо като местни феодали. На фона на малките им заплати, които получават  и липсата на контрол от страна на държавата, не е никак чудно, че нещата излязоха извън контрол. Горските безконтролно даваха за сеч цели просеки, а маркирането се извършваше не в гората, а на вече отрязаните трупи при товаренето им. Всичко това се извършваше с подходящата политическа закрила и протекция над обръчите от фирми. На това бяхме свидетели нееднократно и то точно по билото на Стара планина, където се поваляха дъбове, които помнят стъпките на Караджата. Или в Странджа, където от години се сече безконтролно. Това продължава и сега, в момента и се върши без нито грам безпокойство. Нещото, наречено „санитарна сеч”, всъщност е един геноцид над българската гора и над природните богатства, които принадлежат по правo на българския народ. Практиката при усвояването на боровите гори е малко по-различна. Те просто се запалват по поръчка, защото борът гори бързо, но стволът остава незасегнат и става за износ. Бързо, лесно и икономически изгодно. Не на последно място, банди от цигани секат на поразия, в „споразумение” с горските, дърва за огрев. Икономическите проблеми на страната принудиха много хора да се върнат към отопление на дърва, допотопно, но евтино.

При всички положения е доста странно, че компетентните органи не реагират на очевидната пряка зависимост между пожарите и износа на дървесина. С увеличаването на опожарените гори се увеличава и експортът от България. През 1998 г. например износът на дървесина, дървени въглища и дървен материал през България е за близо 101 милиона долара според данни на НСИ. Горските пожари съответно през тази година са 504. През следващата година износът е за 117 милиона долара, а пожарите - само 260. През 2000 г. износът е за 114 милиона долара и въпреки лекия спад на експорта горските пожарите са вече 1436, а до 4 август тази година са 250. Причината за разминаването е в приетия Закон за горите, според който теренът на изгорена гора може да бъде изсечен едва след една година, т.е. изгорените гори през 1998 г. се разчистват през следващата, когато има увеличение на износа. Ето защо, през 1999 г. има и намаляване на пожарите. Статистиката показва още по-голям растеж на горските пожари за периода от 2001 до 2008 г. и средният брой на горските пожари варира годишно между 200 и 350, като горят предимно борови гори. В същото време се наблюдава и друга закономерност – бум на дървопреработващите предприятия за периода 2006-2007 г. и увеличение на износа на дървесина. Тенденцията, ако и в по-малък размер, се запазва и през тази година.

Факт е, че новото управление на ГЕРБ предприе някои стъпки. Срещу бившия шеф на Държавната агенция по горите (ДАГ) Стефан Юруков е повдигнато обвинение за длъжностни престъпления, довели до щети в особено големи размери. Незаконно са вадени горски масиви от структурния Национален фонд “Българска гора” и са продавани на занижени цени. Ако и да е малко и това е крачка напред. Дано не стане "Крачка напред, две крачки назад". Сега ще проличи дали Бойковото правителство има волята да продължи. Дали ще има осъдени шефове на местни Горски стопанства, дали ще се търси отговорност за безбройните „заменки”, дали някой ще се сети да контролира самите „горски”?!

Нашето мнение е, че Държавата трябва да прояви силна воля и здрава ръка! Не измислени розови псевдо-екологични партийки, не Анархосъпротиви от надрусан характер, а нормални граждани, които да сезират властта за всеки един незаконен опит да се опустошава гората ни. Опазването на природата е приоритет на всеки нормално мислещ човек, който има поне капка съвест и морал и не е приоритет на нито една политическа идеология. За това не трябва много. Закони има, има и структури, просто трябва дисциплина и здрава ръка, а също така и будна Българска съвест у всеки от нас и то най-вече в хората, които милеят за Родината си. България не е просто бетон и асфалт и ние имаме честта нашата природа да е  сред  най-красивите и дори уникална. Нека направим така, че поне нещо да се запази за идните поколения Българи! От нас зависи…

Ще приключим с един цитат на Хайтов:



Всяка гънка на гората е живот! Той е не само в набъбналите стволи, в корените, сграбчили земята, във фукналите към небето клони, в листата, които пият с устицата си слънчевата светлина, за да я превърнат в скорбяла. Всичко е живот - накъдето се обърнете!

Жив е лишеят по клоните обвесен. Живи са ръждивите петна от спори по иглиците, заредени със стихията на някакво си бъдеще. Кората е скривалище на живи, листата - и зелените, и окапалите вече - гъмжат от невидимите хищници, бактерии, зверчета и зверове, производители на "хумус". Земята в гората - това е лабиринт от ходове и дупки, от скривалища потайни, населени със същества, съдбовно свързани с гората на живот и смърт. Гората е тяхната люлка - все едно дали са малки като мравката или могъщи като "баба меца", дали са крилати като орлите, или са като червеите пълзящи! Все едно: гората е техният всемир!

Помислене колко съдби в ръцете на гората! Колко драми в нейните предели! Какво съзвучие от противоречия! Разноликият живот кипи в люлката-гора на всяка стъпка - ту мирен, съзидателен, ту безмилостно ожесточен, героичен, ту кротък: понякога яростен, понякога нежно любовен, населен с мълчание, ревове и песни, с писъци на ужас, с възгласи на удоволствие.

... Горски свят на вълшебства и загадки, препълнен с музика и аромати, където философията е написана върху дървени скрижали със сиглите на короядите и подписана с ноктите на вятъра.

Да запазим нашата свята Българска гора! Да се сетим, че тук е България, а не Хаити!

Няколко полезни страници:

http://www.spasigorata.net - Тук всеки може да подаде сигнал за незаконна сеч.

http://bluelink.net/ - Информационен портал застъпващ разнообразни проблеми свързани с опазването на околната среда

http://bgblacklist.blogspot.com/ - Черен списък на фирмите, организациите и личностите, унищожаващи българската природа

От двадесет години у нас, дали е модно, дали е престижно, дали пък е просто заради науката и е необходимо, непрекъснато се говори със сложни термини за чуждестранни инвестиции, за инвестиционен климат, за данъчни облекчения пред чуждестранните инвеститори. Интересното е, че в Българското население битува мита, въпреки непознаването на материята, че видите ли парите на чужденеца, са по-ценно и уважавано нещо от нашите изкарани с пот левчета, че вложеното тук евро, е по-престижно от похарченото, изкарано с мъка Българско левче. Дали е така?

Първо нека уточним основните понятия. Що е то инвестиционен климат?

Това са набор от факти, които правят България подходящо място да си вложиш парите. Ето ги и основните:

България е пълноправен член на ЕС от 2007 г;
България е данъчен рай, корпоративния данък е едва 10%;
Бюрокрацията, въпреки рушветите е поносима;
Разнообразните географски и климатични области допринасят за развитието на морски и планински туризъм;
Плажната ивица на България е 220 км.;
България е член на НАТО от 2004 г. ;
В България е въведен валутен борд, който гарантира стабилност на българският лев;
Парична единица – Лев, 1 евро = 1,95583 лв. ;
В България има 4 международни летища, свързващи страната до всички точки в света ;
Цената на недвижимите имоти е ниска, а те са едни от най-достъпните и най-привлекателни в Европа;
Климатът в България позволява целогодишно пребиваване;
В България има евтина работна ръка;
В България няма работеща съдебна система.

Чл.12 от Закона за чуждестранните инвестиции, дава точно определение на това, което Българското законодателство разрешава на чуждите инвеститори:

По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон в:

акции и дялове в търговски дружества;
право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти;
право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;
(изм. – ДВ, бр. 28 от 2002 г.) право на собственост върху обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца;
кредити, включително под форма на финансов лизинг, за срок не по- къс от 12 месеца;
интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, патентоспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци;
права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление.

С други думи на чужденеца се дава да прави бизнес при „равни условия” с Българския предприемач. Само, че умишлено се пропуска факта, че той идва финансово здрав, че е тук не толкова за да развива производство, колкото да изкупува касово или чрез съмнителни приватизационни сделки, имущество което да бъде разпродавано и да се изкарват печалби/Кремиковци/, да изчисти за себе си конкурентната среда в интернационален мащаб/БГА Балкан, Соди-Девня/, да търси монополни права /електроразпределителните дружества, хранителните вериги Метро, Била, Кауфланд/. И още – да извършва комисионна дейност тук, понеже сме данъчен рай, да прави обикновени далавери, като печели концесии и усвои пари, но фактически не върши нищо/магистрала Тракия/, да диктува олигополни пазарни условия в цяла Европа/Газпром/ и др.

Според икономическата теория, ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) би следвало, при нормални условия да имат определени качества, по отношение на икономиката на страната:
Плюсовете за икономиката могат да бъдат обобщени както следва:

1. Технологичен трансфер и трансфер на знания – Добро като пожелание, но фактически не се случва, тъй като фирмите не внасят тук високотехнологичните си производства, а просто черпят ресурси и използват нископлатена и висококвалифицирана работна ръка;

2. Свръхизлишък на производителността – И това не се получава на практика, поради факта че обикновено работещите чуждестранни инвестиции са в областта на капиталовия пазар, а за производителност можем да говорим само при повишен БВП /Брутен вътрешен продукт/ и при положителен външнотърговски баланс;

3. Нараснала конкурентоспособност – Нима, напротив, каква конкурентноспособност има при монополистите ЧЕЗ и ЕВН, например?

4. Подобрен достъп до външни пазари – Отново нещо, което на практика не се получава.  Нека, просто за пример, сравним цените  на един тон турски цимент и на един тон произведен в „Титан” – Златна Панега;

5. Външно финансиране, което не създава допълнителна задлъжнялост – Това ще се случи само при условие, че е вложен чист касов капитал, а не ипотекарен от международни банки;

6. Предпочитан метод на финансиране на дефицита по текущата сметка.

7. Високопроизводителни работни места – Да, но нископлатени и с постоянен риск от съкращения, особено сега в условията на икономическа криза.
Сред най-важните минуси за икономическия растеж на една страна в преход са:

1. Упражняване на доминираща пазарна сила и ликвидиране на средния и дребния Български предприемач;

2. Опити да се влияе върху местните политики;

3. Големи и нестабилни изходящи потоци, свързани с платежния баланс;

4. Отказ от големи ПЧИ, водещи до финансова нестабилност и отблъскване на други инвеститори;

5. Намалена активност за създаване на ноу-хау от страна на местните фирми или даже отсъствие на такова.

Но да се спрем на конкретен пример. Немска фирма изнася масово производството си тук, заедно с технологиите си. На пръв поглед идеалния вариант. Нас не ни интересува, какво се случва с немския пазар или немската работна ръка,  по-важно е какво виждаме, като проблем в тази схема за държава като нашата. Наистина е добре, че заплатите се вдигат и има много работни места. От гледна точка на местният бизнес обаче, това е пагубно. Малките фирми с малки капитали все по-трудно ще си намират стойностни кадри. Няма да могат да си позволят да им плащат толкова, колкото големите западни фирми. Това по принцип е движещата сила на конкуренцията – ще имат стимул да се преструктурират, да търсят повече инвестиции и пазари. Дефакто, обаче българските фирми ще стават все по-малко конкурентоспособни. Евентуални последствия могат да бъдат намалено качество на работа, загуба на инвестиционен интерес и „внос“ на работна ръка от Африка, Азия или съседни страни.

Възможно е разбира се да се получи и друг ефект. Капиталът донесен от тези компании в България да задвижи икономиката и бизнеса и българският пазар да стане все по-атрактивен. Освен това опитът и контактите, който специалистите са придобили в тези компании, може да бъде използван за създаването на редица местни фирми, които да ги конкурират на международния пазар.

Работата е там, че не е ясно кой ефект ще надделее, а практиката показва, че надделява първия. Ако Вие сте български конкурентен инвеститор  и решите да отворите фирма, все по-трудно ще си намерите кой да работи за Вас. Първо защото повечето добри специалисти са извън страната и второ, защото няма да можете да си позволите да им плащате толкова, колкото развитите компании. Това на практика се получава в много сфери от бизнеса в България.

Нека са спрем на един конкретен пример. В малък български град преди години имаше много млекопреработвателни предприятия, които изкупуваха млякото от региона на средна цена от 0,4 лв за литър. Появи се гръцки инвеститор, който направи огромни мощности за производство на „баски”. Това е полуфабрикат за кашкавал, който изцяло се изнася за Гърция. Гърците започнаха да изкупуват почти всичкото мляко от челия регион на 0,5 лв. за литър и с тая дребна ценова разлика срутиха почти всички останали дребни Български млекопреработватели. По този начин от 25 функциониращи предприятия, държани от Българи в сектора останаха само 5 . Ако това не е икономически геноцид и унищожаване на Българския икономически потенциал, какво друго да е? В същото време, разликата в цената от 0,10 лв. не покрива и 1/10 част от разходите на млекопроизводителите за фураж!

А какво да кажем за супермаркетите Била, Кауфланд, Метро? Там се натъкваме на ниски цени и много неприятен компромис с качеството, независимо какво пише на етикета. Стоките в тези вериги са предимно от внос, защо ли? Дали се замисляме какво би се случило някой ден, когато тези вериги изцело монополизират пазарните си ниши и решат да вдигнат цените?

Да оставим примерите и да се спрем на голата статистика /разчитаме на БНБ, естествено/:

Видно е, че основните инвеститори за 2008 г. у нас са от Австрия, Белгия, Германия и Холандия? Странно, нали, да не би зад тези страни да се крият неясни офшорни капитали. След дълго търсене ние не успяхме да намерим един сериозен австрийски инвеститор на открито.

Странен е и факта, че размерът на инвестициите в периода 2007-2008, като размер пада, а реинвестираният доход нараства? Това е парадокс на пръв поглед, но като поразмислим, май ще стигнем до заключението, че се купуват недвижимости или се оставят големи банкови депозити, или пък се инвестира в ценни книжа, т.е. все неща, които не допринасят за намаляване на безработицата, нито за увеличаване на работните заплати на Българския персонал, нает от чуждестранните фирми.

Въпреки, реалния спад на чуждестранни инвестиции заради икономическата криза, Българската държава трябва да не абдикира от своята роля на регулатор на икономическите процеси. Основните мерки, които биха могли да ограничат вредните страни на това безконтролно инвестиране в средносрочен макроикономически план са:

- Да се прибегне до диференциране на инвестициите, съобразно различни показатели: наета Българска работна ръка, размер на реинвестираната печалба и сектора в който е реинвестирана, какви парични потоци влизат и какви излизат от страната, като се направи необходимия баланс в средносрочен период;

- На базата на това да се престъпи към диференцирано данъчно облагане на чуждите фирми;

- Да се облагат с окончателен данък вложените инвестиции за покупка на ценни книжа;

- Да се пристъпи към облагане на приходите от лихви по депозити на фирми и граждани от чужбина;

- Да се направи позитивен списък на „добрите инвеститори”, които да се ползват с облекчения, на база показателите по гореизложеното.

Тези мерки няма да нарушат инвестиционния климат, напротив, държащите на себе си фирми ще се научат, че България не е разграден двор.

Сектори като енергетика/вкл. И енергоразпределението, добива на природни богатства, пътната инфраструктура и др./ трябва да са изключителен държавен монопол, като цената на продуктите им  да бъде законово регламентирана. Не е нужно да си продаваме държавата, за да угодим на Уол Стрийт и Брюксел. С предложените мерки, не само ще можем да ограничим монопола на международните корпорации, но ще поставим Българския предприемач в независима позиция и тогава ще има предпоставки за изграждане на средна класа, която да е двигател на нашата нация.

Използвана литература:

1. архив на БНБ
2. статии на проф.д-р Мирослав Матеев
3. закон за чуждестранните инвестиции
4. статии на регионален център за привличане на инвестиции Сливен
5. публикации на Георги Ангелов, Светла Костадинова и Н.Юруков
6. централен и местен печат

автор: Екипъ на Националенъ свѣтогледъ www.nacionalensvetogled.wordpress.com

Да не отпадат визите в случай, че продължат репресиите срещу български граждани в Македония. Това предложи пред журналисти лидерът ВМРО Красимир Каракачанов предаде БГНЕС. По думите на Каракачанов България, трябва да има готовност да наложи вето срещу влизането на Македония в Европейския съюз и НАТО.
ВМРО са изпратили писмо до държавните институции заради случай с осъдена в Македония жена с българско гражданство, съобщи на пресконференция председателят Красимир Каракачанов, цитиран от БТА. В писмото до президента, премиера и министрите Божидар Димитров и Румяна Желева се заявява, че Спаска Митрова (23 г.) е  несправедливо осъдена с ефективна присъда, уточни той. От ВМРО уточниха, че Митрова е разведена и има една дъщеря, до която не допускала баща й. Това е причината тя да бъде осъдена ефективно на три месеца лишаване от свобода.
Каракачанов смята, че в МВнР трябва да бъде повикан македонският посланик в София, който да даде обяснения по случая, а българското дипломатическо представителство в Македония да предприеме необходимите действия и да се поиска преразглеждане на делото от Върховния съд. http://dnes.dir.bg/2009/08/02/news4858906.html